Конституция на Българското царство от 16.04.1879г.

КОНСТИТУЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО ПРИЕТА НА 16 АПРИЛИЙ 1879 ГОДИНА

Отменен

 Изм. ДВ. бр.15 от 1 Януари 1893г., изм. ДВ. бр.149 от 1 Януари 1911г.

Глава първа.

За територията на Царството

Чл. 1. Намаляване или уголемяване територията на Българското Царство не може да стане без съгласието на Великото народно събрание.

Чл. 2. Изправление границите, ако не става в места населени, може да бъде разрешено и от Обикновеното народно събрание (чл. 85, т. I).

Чл. 3. Територията административно се дели на окръжия, околии и общини.

Особен закон ще се изработи за наредбата на това административно деление върху начала за самоуправление на общините.

Глава втора.

Каква е Царската власт и какви са нейните предели

Чл. 4. Българското Царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.

Чл. 5. Царят е върховен представител и глава на държавата.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Българският Цар носи титла Негово Величество Цар на българите, а престолонаследникът - титлата Царско Височество.

Чл. 7. Без съгласието на Великото народно събрание, българският Цар не може да бъде същевременно управител на друга някоя държава.

Чл. 8. Лицето на Царя е свещено и неприкосновено.

Чл. 9. Законодателната власт принадлежи на Царя и на народното представителство.

Чл. 10. Царят утвърждава и обнародва приетите от Народното събрание закони.

Чл. 11. Царят е върховен началник на всички военни сили в Царството както в мирно, така и във военно време. Он раздава военните чинове по закона. Който постъпя на военна служба, дава клетва, че ще е верен Царю.

Чл. 12. Изпълнителната власт принадлежи Царю; всите органи на тая власт действуват от негово име и под негов върховен надзор.

Чл. 13. Съдебната власт в всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действуват от името на Царя. Отношенията на Царя към тия места и лица се определяват чрез особени наредби.

Чл. 14. Царят има право да смекчава или да отменява наказанията спроти начина, който е определен в правилата на криминалното съдопроизводство.

Чл. 15. Царят има право за помилване в криминалните дела. А правото за амнистия принадлежи на Царя, заедно с Народното събрание.

Чл. 16. Изложените в чл. чл. 14 и 15 правдини на Царя не се простират и на присъдите, по които са осъдени министри за някакво нарушение Конституцията.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Царят е представител на държавата в всичките й сношения с другите държави. От негово име правителството преговаря и сключва с другите държави всички договори, които се утвърждават от Царя. Тия договори се съобщават от министрите на Народното събрание, щом като интересите и сигурността на страната допускат това (чл. 92 от Конституцията).

Обаче, договорите за мир, търговските, както и всички договори, които налагат разходи на държавата или съдържат изменения на съществующите закони, или засягат публичните или гражданските права на българските поданици, стават окончателни само след приемането им от Народното събрание.

В никой случай тайните постановления на един договор не могат да унищожават явните му постановления.

Чл. 18. Наредбите и разпорежданията, които излизат от Царя, имат сила в такъв случай, когато те са подписани от надлежните министри, които приемат на себе всичката за них отговорност.

Глава трета.

За местопребиванието на Царя

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Царят е длъжен да се намира постоянно в Царството. Ако на време излазя от него, той си назначава за наместник Министерския съвет. Правата и длъжностите на наместничеството ще се определят с особен закон. За излизането си и за назначаването наместник Царят съобщава на Министерския съвет, който оповестява за това чрез "Държавен вестник".

Чл. 20. Наследникът на престола такожде трябва да живее в Царството и може да излиза из него само с съгласието на царя.

Глава четвърта.

За герба на Царството, за печата и за народното знаме

Чл. 21. Българският държавен герб е златен коронован лев на тъмночервено поле. Над полето Царска корона.

Чл. 22. На държавния печат се изображава гербът на Царството.

Чл. 23. Българското народно знаме е трицветно и състои от бел, зелен и червен цветове, поставени хоризонтално.

Глава пета.

За начина, по който ще става престолонаследието

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Царското достойнство е наследствено в мъжката низходяща права линия по реда на първородство на Негово Величество Царят на българите, Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски. За престолонаследието ще се издаде особен закон.

Глава шеста.

За пълнолетието на Царя, регентството и за настойничеството

Чл. 25. Царствующият Цар и наследникът на престола се считат пълновръстни на 18-та си година.

Чл. 26. Ако Царят встъпи на престола преди да е достигнал тая възраст, то до пълнолетието му се отрежда регентство и настойничество.

Чл. 27. Регентството състои от троица регенти, които се избират от Великото народно събрание.

Чл. 28. Царствующият Цар може още преживе да назначи трима регенти, ако наследникът на престола е непълновръстен, но за това се иска съгласието и утвърждението на Великото народно събрание.

Чл. 29. Членовете на регентството могат да бъдат министри, председателят и членовете на върховното съдилище или пък лица, които са заемали безукорно тия длъжности.

Чл. 30. Членовете на регентството, при встъпването си в тая длъжност, дават в Великото народно събрание клетва, че ще бъдат верни на Царя и на Конституцията. След това чрез прокламация към народа, те обявяват, че наченват да управляват Царството в пределите на Царската власт и от името на Царя.

Чл. 31. Царят, от как достигне пълнолетие и даде клетва, встъпва в управление на Царството и за това известява на народа чрез прокламация.

Чл. 32. Възпитанието на непълновръстния Цар и управлението на имота му се поръчва на овдовялата Царица и на настойници, назначени от съвета на министрите по съгласие с Царицата.

Чл. 33. Членовете на регентството не могат да бъдат и настойници на непълновръстния Цар.

Глава седма.

За встъпването на престола и за клетвата

Чл. 34. След смъртта на Царя, наследникът му встъпва на престола и незабавно се разпорежда за да се свика Великото народно събрание, пред което той дава следующата клетва:

"Кълна се во име всемогущаго Бога, че свето и ненарушимо ще пазя Конституцията и законите на Царството и че в всичките си разпореждания ще имам пред очи само ползата и доброто на Царството. Бог да ми е на помощ."

Глава осма.

За обдържане на Царя и на Царския дом

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Народното събрание с особен закон определява на Царя и на неговия двор цивилна листа.

Чл. 36. Народното събрание определява обдържането на наследника на престола от как той достигне пълнолетието си.

Глава девета.

За верата

Чл. 37. Господствующата в Българското Царство вера е православно-християнската от източно изповедание.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Българският Цар не може да изповядва никаква друга вяра освен източно-православната. Изключение се прави само за нинецарствующия Цар.

Чл. 39. Българското Царство от църковна страна, като съставлява една неразделна част от българската църковна област, подчинява се на Св. синод - върховната духовна власт на българската църква, гдето и да се намира тая власт. Чрез последнята Царството съхранява единението си с вселенската възточна църква в всичко що се отнася до догмите на верата.

Чл. 40. Християните от неправославно изповедание и друговерците, било природни поданици на Българското Царство, било приети в поданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеят в България, ползуват се със свобода на вероизповеданието си, стига изпълнението на техните обряди да не нарушава съществующите закони.

Чл. 41. Поради религиозни убеждения никой не може да убегнува от изпълнението на действующите и задължителни за всекиго закони.

Чл. 42. Църковните работи на християни от неправославно изповедание и на друговерци управляват се от техните духовни власти, но под върховния надзор на надлежния министър, според законите, които ще се издадат за тоя предмет.

Глава десета.

За законите

Чл. 43. Българското Царство се управлява точно според законите, които се издават и обнародват по начина, който е показан в Конституцията.

Чл. 44. Ни един закон не може да се издаде, допълни, измени и отмени, докле той по-напред не се обсъди и приеме от Народното събрание, което има право така също и да тълкува неговия истински смисъл.

Чл. 45. Приетия от Народното събрание закон се представя на Царя за утвърждение.

Чл. 46. След като се утвърди от Царя, законът в пълния си текст трябва да се обнародва. При обнародване на закона трябва да се каже, че той е приет от Народното събрание. Никой закон нема сила и действие, докле той не се обнародва.

Чл. 47. Ако би държавата да се заплашва от некоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика, то само в такъв случай Царят, по представление на Министерския съвет и под обща отговорност на министрите може да издава наредби и да прави разпореждания, които имат задължителна сила като закон. Такива извънредни наредби и разпореждания се представят за одобрение на първото, свикано след това, Народно събрание.

Чл. 48. Показаните в по-горния (47) член разпореждания в никой случай не могат да се отнасят до нареждане данъци и държавни берии, които всякога стават със съгласието на Народното събрание.

Чл. 49. Само Народното събрание има правото да решава, опазени ли са всичките, показани в тая Конституция, условия, при издаването на някой закон.

Чл. 50. Разпорежданията, за да се въведе един закон в действие и да се вземат потребните за това мерки, зависят от изпълнителната власт.

Глава единадесета.

За държавните имоти

Чл. 51. Държавните имоти принадлежат на Българското Царство и с тех не могат да се ползват нито Царя, нито неговите роднини.

Чл. 52. Начинът, по който ще се отстъпват и залагат самите имоти, а така също и разпореждането с приходите, ще се определят със закон.

Чл. 53. Държавните имоти се управляват от надлежния министър.

Глава дванадесета.

За гражданите на Българското Царство

ДЕЛ I. Общи правила

Чл. 54. Всички родени в България, които не са приели друго поданство, също и ония, които са родени другаде, от родители български поданици, броят се поданици на Българското Царство.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Чужденци могат да приемат българско поданство, според наредбите на особен закон, който ще се издаде.

Чл. 56. Всеки поданик на Царството може да се отрече от поданството, след като си отслужи по-напред военната си служба и като изпълни другите си длъжности спрямо държавата, по особен закон, който ще се изработи.

Чл. 57. Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуска.

Чл. 58. (Изменен на 15 май 1893 г.) Титли за благородство и други отличия не могат да съществуват в Българското Царство.

Чл. 59. (Изменен на 15 май 1893 г.) Царят има право да раздава ордени. Учреждението на ордените става с особен закон.

Чл. 60. С политически правдини се ползуват само гражданите на Българското Царство, а с граждански правдини спроти законите се ползуват всички живущи в Царството.

Чл. 61. Никой в Българското Царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества.

Всякой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, освободен става, щом стъпи на българска територия.

Чл. 62. Законите за благоустройството и полицейските закони еднакво са задължителни за всички лица, които живеят в Царството.

Чл. 63. Всички недвижими имоти, които се намерват в Царството, макар би че принадлежали и на чужденци, се намират под действието на българските закони.

Чл. 64. В всички други случаи, положението на чуждите поданици се определява от особени за това закони.

ДЕЛ II. За държавната и обществена служба

Чл. 65. Само български поданици могат да заемат длъжности по държавна, обществена и военна служба.

Чл. 66. И чужди поданици могат да се приемат на служба, но за това всекой път се изисква разрешението на Народното събрание.

ДЕЛ III. За правото на собствеността

Чл. 67. Правата на собствеността са неприкосновени.

Чл. 68. Принудително отстъпване имот може да стане само заради държавна и обществена ползи, и то с справедлива предварителна заплата. Начинът, по който може да става такова отстъпване, има да се определи по особен закон.

ДЕЛ IV. За даждията и държавните берии

Чл. 69. Всекой поданик на Българското Царство, без изключение, длъжен е да плаща определените, по закона, даждия и държавни берии и да носи тегобите.

Чл. 70. Царят и наследникът на престола се освобождават от всекакви даждия, държавни берии и тегоби.

ДЕЛ V. За военната служба

Чл. 71. Всекой държави поданик е длъжен да служи в военна служба, по наредения за това закон.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Един особен закон ще определи кои криминални работи, извършени от военни лица на действителна служба, се съдят от военни съдилища и кои - от общите съдилища.

ДЕЛ VI. За личната неприкосновеност, за неприкосновеността на жилищата и кореспонденцията

Чл. 73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила.

(Нова алинея от 11 юлий 1911 г.) Не могат да се създават изключителни съдилища или следствени комисии под никакъв предлог и под какво и да е наименование.

В военно време, или когато при належаща опасност, произходяща от външно нахлуване или въоръжено възстание, страната или част от нея се обяви в военно положение, действат предвидените в закона военно-полеви съдилища.

Военното положение се обявява с закон, ако Народното събрание заседава, или с указ, под обща отговорност на министрите, ако не заседава. В последния случай Народното събрание се свиква в пет дни за потвърждение на издадения указ.

Чл. 74. Затвори и претърсвания по къщята могат да стават само според правилата, които са изложени в законите.

Чл. 75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите.

Мъченията при какво да е обвинение, също и конфискуване на имот, се запрещават.

Чл. 76. (Отм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.)

Чл. 77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставляват тайна и се броят неприкосновени.

Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон.

ДЕЛ VII. За народното учение

Чл. 78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за всите поданици на Българското Царство.

ДЕЛ VIII. За свободата на печата

Чл. 79. Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуска, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите.

Когато писателят е познат и живее в Царството, издателят, печатарят и раздавачът няма да се преследват.

Чл. 80. Свещеното писание, богослужебните книги и съчинения от догматическо съдържание, определени за употребление в православните църкви, тъй също и учебниците по закон Божий, назначени за употребление в училищата на православните, подлежат на предварително одобрение от Св. синод.

Чл. 81. Престъпления по делата на печата се съдят по закона, в общите съдебни установления.

ДЕЛ IX. За свободата на събранията и за съставяне дружества

Чл. 82. Жителите на Българското Царство имат право да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, без да искат по-напред за това дозволение.

Събрания вън от зданията, под открито небе, напълно се подчиняват на полицейските правила.

Чл. 83. Българските граждани имат право да съставляват дружества без всякакво предварително разрешение, стига само целта и средствата на тия дружества да не принасят вреда на държавния и обществен порядък, на религията и добрите нрави.

ДЕЛ X. Право за подаване прошения

Чл. 84. Всеки български поданик има право да подава на надлежните власти прошения, подписани от едно лице или от много лица (колективно). Учреждения, установени по закона, имат право да подават прошения чрез своите представители.

Глава тринадесета.

За народното представителство

Чл. 85. Представителството на Българското Царство се заключава в Народното събрание, което бива:

I. Обикновено.

II. Велико.

Глава четиринадесета.

За Обикновеното народно събрание

 ДЕЛ I. За състава на Обикновеното народно събрание

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Обикновеното народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за четири години.

Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година, и се ползуват с граждански и политически правдини.

Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползуват с граждански и политически правдини и са на възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни).

За редът на изборите ще се изработи особен избирателен закон.

Чл. 87. Представителите представляват не само своите избиратели, но и целия народ. За това те не могат да приемат от своите избиратели никакви задължителни за себе си инструкции (наставления).

На представителите се дава пълна свобода да обсъждат нуждите на България, според собственото си убеждение и съвест.

Чл. 88. Щом се открие заседанието, Народното събрание, под председателството на най-стария по годините из между членовете си, пристъпва веднага към избора на председател и подпредседатели.

Чл. 89. Народното събрание избира помежду своите членове толкоз секретари, колкото му са потребни за работите.

Чл. 90. Министрите могат да се намират в заседанията на събранието и да вземат участие в препирните. Събранието е длъжно да изслушва министрите всякой път, когато они искат думата.

Чл. 91. Царят може наместо министрите, или заедно с них, да назначава особени комисари, за да дават на събранието обяснения по внесените проекти и предложения. Комисарите в тия случаи имат, като министрите, правата, които са показани в предидущия 90 член.

Чл. 92. Събранието може да подканва министрите и комисарите да дойдат в заседанието, за да дават потребните сведения и разяснения. Министрите и комисарите са длъжни да дойдат в събранието и да дадат лично исканите обяснения. Министрите и комисарите, под своя отговорност, могат да премълчат такива работи, за които, ако се разгласи не у време, може да се повредят държавните интереси.

ДЕЛ II. За свободата на мненията и за неприкосновеността на членовете от събранието

Чл. 93. Всекой член на събранието има право да изказва свободно своето мнение и да дава глас по свое убеждение и съвест.

Никой не може да иска от него за изказаното мнение сметка, или да повдига за това срещу него гонение.

Чл. 94. Правата на председателя и отговорността на членовете от събранието за ред и приличие в заседанията определят се в особен правилник за вътрешния ред на събранието.

Чл. 95. За сторените в заседанието на събранието от членовете му погрешки и престъпления, които са предвидени от криминалните закони, виновните в това могат да бъдат теглени на съд, само по решение на събранието.

Чл. 96. Членовете на Народното събрание пет дни до отварянето и през всичкото време докле траят заседанията, не могат да бъдат затваряни и съдими, освен в случаите, когато они се обвиняват за престъпления, за които се налагат по криминалния закон най-тежки наказания. В тия случаи за затварянето трябва незабавно да се яви на Народното събрание, само с разрешението на което може да стане тегленето на съд.

Чл. 97. Представителите не могат да бъдат затваряни за дългове пет дни до отварянето и през всичкото време докле траят заседанията на събранието.

Чл. 98. Редът, по който става заместването на умрелите или излезлите членове на събранието, определява се по избирателния закон.

ДЕЛ III. За публичността на заседанията в Народното събрание

Чл. 99. Заседанията на Народното събрание стават дверем отвереним.

Чл. 100. Председателят, министър, комисар, а също членове на събранието, на брой не по-малко от трима, могат да предложат да не се пускат в заседанието външни лица.

Такова предложение се разглежда дверем затвореним и се решава от присъствующите членове, по вишегласие.

Чл. 101. Казаните в чл. 100 решения на събранието председателят обявява дверем отвореним.

Чл. 102. Никой с оръжие не се пуска в залата на заседанията, нито в зданието, гдето е събранието.

Военни стражи и въобще, въоръжени сили не трябва да се турят ни при вратите на залата на заседанието, ни в самото здание, ни близо до зданието, освен ако събранието, по вишегласие само пожелае това.

Чл. 103. Събранието има своя вътрешна полиция, която е подчинена на председателя.

Чл. 104. Събранието само си определява вътрешния ред и делопроизводство.

Глава петнадесета.

Какви работи има да върши Народното събрание

Чл. 105. Народното събрание има:

1) да обсъжда законопроекти според чл. 44;

2) да обсъжда предложения за държавни займове, за уголемяване, намаляване или туряне данъци и всякакви берии, а също и за разхвърлянето и за реда на събирането им;

3) да опрощава изостанали даждия и всякакви недобрани берии, на които прибирането се вижда невъзможно;

4) да обсъжда ежегодния бюджет на приходите и разходите;

5) да преглежда сметките за разнасяне на сумите, които са назначени по бюджета;

6) да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за изпълнението на бюджета;

7) да подига питания за отговорността на министрите.

Чл. 106. Събранието има право да приема всякакви прошения и жалби и да ги предава на надлежните министри.

Нему се предоставя право да назначава изпитателни комисии по управлението.

Министрите, като ги запитва събранието, длъжни са да дават обяснения.

Чл. 107. Членовете на събранието имат право да правят на правителството запитвания, а надлежните министри са длъжни да отговарят на тия запитвания.

Глава шестнадесета.

За реда, по който се внасят и разглеждат проектите и предложенията

Чл. 108. Законодателната инициатива принадлежи на Царя и на Народното събрание.

Чл. 109. Законопроектите и предложенията на правителството се внасят в Народното събрание от надлежните министри, по Царска заповед. Всеки представител също може да внесе в Народното събрание законопроект или предложение, ако те са подписани от една четвъртина от присъстващите представители.

Чл. 110. Всекой законопроект или предложение, които са внесени в събранието могат да се вземат назад, ако не е станало съвършено гласоподаване.

Чл. 111. Народното събрание може да прави в внесените проекти изменения, допълнения и поправки.

Чл. 112. Ако правителството не склони на измененията, допълненията и поправките, направени върху законопроекта му, оно може или да си го вземе назад, или да го внесе повторно, както е било изпърво, с обяснения и забележки, или пък да го внесе с ония изменения и допълнения, които найде за сгодни.

Чл. 113. Ни един законопроект, еднаж отхвърлен на цяло от събранието, не може да бъде внесен без изменение в събранието през същата сесия. Такъв проект може да бъде внесен в друга сесия.

Чл. 114. (Изменен на 15 май 1893 г.) Гласоподаването върху влезналия в събранието проект се допуска само в такъв случай, ако се намират в заседанието повече от една трета от всичките представители.

Чл. 115. (Изменен на 15 май 1893 г.) Членовете на събранието трябва да гласоподават лично и явно. Гласоподаването може да бъде и тайно, ако това поискат не по-малко от десет члена и Народното събрание одобри искането им.

Чл. 116. Събранието решава по висшегласие.

Чл. 117. Ако гласовете се разделят на равно, проектът или предложението се брои отхвърлено.

Чл. 118. За всякоя наредба, станала в събранието и представена на Царя, решението Царско трябва да се даде докле трае същата сесия.

Глава седемнадесета.

За бюджета

Чл. 119. Бюджетът се представя на Народното събрание за разглеждане ежегодно.

Чл. 120. Бюджетът, откак се приеме от Народното събрание, представя се на Царя за утвърждение.

Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Народното събрание, разглежда проекта на бюджета статия по статия.

Чл. 122. Когато се случи да не може да се свиква събранието, а трябва да станат разноски, които не могат да се оставят за после, има сила и действие бюджетът на последната година, под отговорност на министрите, докле се одобрят нихните разпореждания от Народното събрание в първата сесия, която има да стане.

Глава осемнадесета.

За държавните займове

Чл. 123. Ни един заем не може да се направи без съгласието на Народното събрание.

Чл. 124. Ако би, не в периода на заседанията на събранието, да се види, че е нуждно да се направи за държавата заем, за покриване на извънредни разноски, които не могат да се оставят за после, то се свиква незабавно Народно събрание извънредно.

Чл. 125. (Изменен на 15 май 1893 г.) Ако би за свикването на Народното събрание да се посрещнат важни спънки, то Царят по представление на Министерския съвет, може да разреши заем до три милиона лева, с условие, че той ще се одобри от най-близкото Народно събрание.

Чл. 126. (Изменен на 15 май 1893 г.) За статии, за които не е бил отреден кредит, Царят може, по реда и в показаните в предидущия 125 член случай, да разреши разноски от парите на хазната, но тия всички разноски не бива да надминават един милион лева.

Глава деветнадесета.

За свикването на Народното събрание

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Царят свиква Народното събрание редовно всяка година. Сесията трае от 15 октомврий до 15 декемврий и от 15 януарий до 15 март. Но, по някои важни работи, събранието може да се свика извънредно.

Чл. 128. Мястото и, както е речено в чл. 127, времето на събранието се показват в разпореждането на Царя за свикването на събранието.

Чл. 129. Редовните заседания на събранието, може да се продължат по взаимно съгласие на Царя и Народното събрание.

Чл. 130. Царят отваря и затваря събранието или сам, или поръча това на друго лице, което е особено за това упълномощено.

Чл. 131. Пред отварянето на събранието всите му членове у едно време, според обрядите на вярата си дават тая клетва.

"Кълна се во име единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършването на длъжностите си в това събрание, да имам едничко пред очи общото благо на народа и на Царя, колкото ми стига разумът и съвестта. Бог да ми е на помощ. Амин".

Чл. 132. Духовните лица клетва не дават, но се обричат тържествено да вършат всичко по съвест, като имат пред очи само общото благо на държавата и на Царя.

Чл. 133. При отварянето на събранието, в Царското слово се описва положението на държавата и се показват проектите и предложенията, които има да бъдат внесени в събранието за разглеждане.

Чл. 134. На Царското слово събранието представя Царю адрес за отговор.

Чл. 135. След като свика събранието, Царят може да забави срокът на неговите заседания, но не за повече от два месеци. Ново отлагане през същата сесия може да стане само по съгласие на самото събрание.

Чл. 136. Царят може да разпуска събранието и да назначи нови избори за народни представители.

Чл. 137. Нови избирания трябва да станат не по-късно от два, а новото събрание трябва да бъде отворено не по-късно от четири месеци, след разпускането на прежното Народно събрание.

Чл. 138. Членовете на Народното събрание не могат да се събират на сесия, без да бъдат свикани от Царя; също те не могат да се събират на заседания, след като се отложи, затвори или разпущи събранието.

Чл. 139. (Изменен на 15 май 1893 г.) Всичките представители получават дневни пари, а пътни получават само тия, които живеят не в същото място, гдето заседава Народното събрание.

Глава двадесета.

За Великото народно събрание

ДЕЛ I. Какво има да върши Великото народно събрание

Чл. 140. Великото народно събрание се свиква от Царя или от регентството, или от Министерския съвет.

Чл. 141. (Изменен на 15 май 1893 г.) Царят свиква Великото народно събрание:

1) за да обсъжда въпроси за отстъпване или разменяване на някоя част от територията на Царството,

2) да се произнесе по случая, предвиден в чл. 7 от Конституцията;

3) за да измени или прегледа Конституцията.

Решенията на тия предмети изисква висшегласието на две трети от всите членове на събранието.

Чл. 142. Великото народно събрание може да бъде свикано от регентството само за да обсъди въпроси за отстъпване или разменяване на някоя част от територията на Царството.

Тия въпроси се решават по висшегласие от членовете, които са в събранието.

Чл. 143. Министерският съвет свиква Великото народно събрание:

1) за избиране нов Цар, в случай, ако би царуващия Цар да се помине, без да остави подире си наследник. Избирането става по висшегласие на две третини от членовете, които са в събранието;

2) за избиране регенти, когато наследникът на престола е непълновръстен.

Избирането става по висшегласие на членовете, които са в събранието.

ДЕЛ II. За състава на Великото народно събрание

Чл. 144. (Изменен на 15 май 1893 г.) Великото народно събрание се съставя от представители, избрани направо от народа. Числото на тия представители е равно на двойното число членове от Обикновеното народно събрание, като се вземат по двама представители от всеки двадесет хиляди жители от двата пола.

За реда на изборите ще се издаде особен избирателен закон.

Чл. 145. Председател, подпредседатели и потребното число секретари се избират от самото събрание измежду членовете му. А преди избирането им председателствува най-стария по годините измежду членовете на събранието.

Чл. 146. Великото народно събрание има да разглежда само ония работи (чл. 141-143), заради които по Конституцията то е било свикано, и разпуска се щом се свърши решението им.

Чл. 147. Към Великото народно събрание се отнасят и членовете 87, 90, 92, 93-104, 114, 115, 131 и 132 от тая Конституция.

Глава двадесет и първа.

За върховните правителствени уредби: за Министерския съвет и министерствата

Чл. 148. Върховните правителствени уредби са:

1) Министерския съвет;

2) министерствата.

Чл. 149. Изпълнителната власт, под върховния надзор и ръководството на Царя (чл. 12), принадлежи на министрите и на техния съвет.

Чл. 150. Министерският съвет, се състои от всичките министри. Един от тях, по избор на Царя, назначава се за председател на съвета.

Чл. 151. Освен общите длъжности в обикновено време, на Министерския съвет в някои долуспоменати случаи се присвояват тия права и длъжности:

1) кога се случи да се помине Царят, без наследник, Министерският съвет поема управлението на Царството и вътре в един месец свиква Великото народно събрание за избиране нов Цар;

2) Министерският съвет поема управлението на Царството и тогава, когато Царят при смъртта си не отреди регентство. Великото народно събрание, за избиране регенти, трябва да бъде свикано такожде вътре в един месец (т. 1);

3) ако, подир смъртта на Царя, овдовялата Царица остане непраздна, то, докле тя роди, управлението на Царството принадлежи на Министерския съвет;

4) ако би да се помине някой от регентите, то Министерският съвет свиква Велико народно събрание, за да избере нов регент на место починалия, по определения ред в т. 2;

5) Министерският съвет в ония случаи, що се споменуват в точка 1-4 от тоя член като поемва управлението на Царството, обявява за това с прокламация на народа;

6) докле Министерският съвет управлява Царството, он не може да менява министрите;

7) членовете от Министерският съвет, когато временно управляват Царството, добиват само министерската си заплата.

Чл. 152. Министрите се назначават и уволняват от Царя.

Чл. 153. Министрите са отговорни пред Царя и Народното събрание съвкупно за всичките общи мерки, които те вземат, и лично всякой един за всичко, което е той извършил по управлението на поверената нему част.

Чл. 154. Всякой официален акт, какъвто и да е, като се подпише от Царя, трябва да бъде такожде подписан или от всичките министри или само от надлежния министър.

Чл. 155. Народното събрание може да предава министрите на съд за измяна на Отечеството или на Царя, за нарушение на Конституцията, за предателство или някаква вреда, причинена на Царството за лична полза.

Чл. 156. Предложенията за предаване министър на съд трябва да стават писмено и да съдържат едно по едно всичките обвинения, и да са подписани най-малко от една четвъртина от членовете на Народното събрание.

Чл. 157. За да се предаде министър на съд, изискват се гласовете на две третини от присъствующите членове.

Чл. 158. Министрите се съдят от особен държавен съд, на който съставът да бъде определен по особен закон.

Чл. 159. Царят не може да опрости един обвинен министър без съгласието на Народното събрание.

Чл. 160. Изпълнението на законите се поръчва на върховни управителни наредби, които се наричат министерства.

Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 149 от 1911 г.) Министерствата са десет:

1) Министерство на външните работи и на изповеданията;

2) Министерство на вътрешните работи и народното здраве;

3) Министерство на народното просвещение;

4) Министерство на финансите;

5) Министерство на правосъдието;

6) Министерство на войната;

7) Министерство на търговията, промишлеността и труда;

8) Министерство на земеделието и държавните имоти;

9) Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството, и

10) Министерство на железниците, пощите и телеграфите.

Чл. 162. На чело на всяко едно министерство намира се министър.

Чл. 163. Царят има право да назначава лица на всичките правителствени длъжности.

Чл. 164. Всяко едно длъжностно лице дава клетва, че ще е вярно на Царя и Конституцията.

Чл. 165. Всяко длъжностно лице отговаря за своите действия по службата си.

Чл. 166. Длъжностните лица, които са назначени на служба от правителството, имат право да добиват пенсия, основата и количеството на която ще бъде определена по особен закон.

Глава двадесет и втора.

За начина, по който да се изменява и преглежда Конституцията

Чл. 167. Предложения за изменение или преглеждане Конституцията стават по същия начин, който е нареден и за издаване законите (ср. чл. 108 и 109).

Чл. 168. Речените в горния 167 член предложения се считат приети, ако за тях подадат глас повече от две третини от всичките членове на Народното събрание.

Чл. 169. За разглеждане речените в чл. 167 предложения свиква се Велико народно събрание, което, по висшегласие на двете третини от всичките членове на събранието, решава въпроси, които се отнасят до изменението и преглеждането на Конституцията.